Хей ръчички (Нова версия)
само за Миене със Семейство Обли 

* ЗА ТАЗИ ПЕСЕН *  

🎯 Целта: Вдъхновени от идеята и мелодията на старата позната детска песен "Хей Ръчички" , целта ни беше да създадем нова версия специално за Миене! 😊. За да могат децата с лесен, логичен и последователен текст, да изграядт неусетно хигиенни навици, чрез активно преживяване и радост, превръщайки миенето в игра, с позитивни емоции, а не в скучно задължение по график или чрез команди като "мий си ръцете!" (както има други такива песнички за деца - не наши естествено) 

👶 Подходяща за: 2 – 5 г. 

🧩Какво развива: 

• Фина моторика  Интересно е че миенето също развива финната моторика! Чрез прецизни движения на пръстите и дланите, които следват ритъма.

• Езиково развитие Песента стимулира речта чрез повтарящи се, лесни за произнасяне срички и думи, свързани с действието.

• Ритъм, музикалност и слух.  Развиването на музикалния слух и чувството за ритъм подпомага когнитивното развитие на детето още от ранна възраст. 

• Емоционално изразяване За разлика от „строените“ занимания, в старата песен, тук детето се насърчава да изразява радост и енергия, което гради положителна самооценка.

• Когнитивни връзки Детето прави директна връзка между думите и реалното действие (миенето и резутата), без нужда от сложни лекции.

• Увереност за самогрижа Чрез песничката, детето опознава тялото си и способностите на ръцете. Така при видими резултати от действията му, то изгражда повече само-увереност за извършване на ежедневните дейности само́, без помощ от родителя или с минимална.

📝 Текстът: Е силно преработен, така че се води нов авторски, като запазихме само идеята на първия куплет, за да я доразвием хармонично на логична версия само за миене на ръце: "Хей Ръчички - със семейство Обли". За разлика от оригинала, който започва с миене и завършва с маршируване в две редици, нашият текст има логичност и ясна последователност от действия, едно след друго които водят до финал с резултат. Текста води детето стъпка по стъпка с лесни естествени ключови думички за действията, през целия процес на миенето в банята. Песничката е подходяща за изграждане на навици за самогрижа чрез положителна емоция, подготвяйки детето да бъде свободен и съзнателен човек, а не просто послушен изпълнител (като в старата соц.песен)

🎬 Видеото: Създадохме отново типичното за нас мини-филмче, което визуално разказва процеса на миене в банята и следва текста, така че думите и действията са визуализирани ясно и разбираемо за децата, освен забавно. В него представяме новите ни герои – Семейство Обли. Те са обли, пухкави и сладки образи, в които всяко дете ще се влюби. Визуалният разказ следва текста стъпка по стъпка така: Мама Обла помага на малкото Обло, като го учи на основните действия – „мием“, „със сапунче и вода“, „бършем“ и накрая сме "мити, чистички". Всичко е представено чрез играта и споделената „цапа-цапа веселба“ с вода и пяна в банята, за да постигнем желания резултат неусетно: детето да бъде измито, чисто и щастливо.

🧠 Защо „оправихме“ една псевдо "класика"? 

Повечето родители пеят на децата само първия куплет на „Хей ръчички“ и това не е случайно. Човешкият мозък е умна машина, която автоматично изхвърля нелогичния шум от останалата част на песента. Тя просто не върши работа в банята, а хаотичната ѝ структура я прави невъзможна за помнене по естествен начин (освен чрез наизустяване) 

Ние се запитахме: Защо съвременните творци продължават механично да преиздават този „Франкенщайн“ от думи? Защо продължаваме да облъчваме новите поколения с текстове, създадени под строй за система на подчинение и насилие? 

• Традиция или инерция? Много хора наричат „традиция“ текстове, които не са народни, а идеологически. Истинското творчество е израз на свобода, а не на „дресировка“. 

• Бягство от „зомбирането“: Отказваме да повтаряме като папагали текстове, в които ръцете „слушкат“, после „тупат-лупат“ (насилие) почват да „тракат“ (механизация), а накрая изчезват от песничката, за да се строят децата „в две редици“, нищо че в предния куплет са играли тракащо хорце.. Това не е развитие, а потискане на детската природа и тотално объркване на детската психика! Кой автор би съчетал Миене, Тупа-Лупа, Хорце и Строй в Две редици?? Всичко това е НЕ съвместимо! Ще се мием ли, ще се бием ли, ще играем ли, ще се строяваме ли? В тази песничка просто виждам как децата са обърнати на маймуни и роботи, така че каквото им се каже - да го изпълняват? Защото са "послушни"? Това ли наричаме развитие?
  Да, децата много обичат песнички с игри и роли в които изпълняват някакви действия и неща. Но този абсурд няма логика! 

• Смисъл пред количество: Преди да запишем песен, ако е популярна, правим дълбок анализ на нейниното послание. Създаваме съдържание, което е адекватно за 21-ви век. 

• Нашата мисия с тази песен: Да създадем адекватен текст за децата. Ние не просто променихме песента – ние я излекувахме. С риск да изгубим голяма част от публиката, която предпочита познатото и си кара по инерция, избираме да спечелим мислещите и отговорни родители. Защото развитието означава да се учим и да се променяме. И днес все още циклят създадени в миналото детски песнички или приказки – както български, така и световни, които са неадекватни и съдържат неподходящи послания, насилие или остарели модели на възпитание. Времената са били военни, насилствени, пълни с глад, депресия, възпитание със страх, заплахи и насилие. Времената се промениха, човечеството също. Но песничките и приказките странно, продължават да се повтарят и до днес. Защо ли? Това е феномена на познатото. Едно си баба знае, едно си бае! Човек се страхува от новото, не желае да променя старото и така си кара по инерция, без да се замисля..
  Ето например известната френска детска песен Alouette - Чучулига (цялата песничка е за скубане на чучулигата - главата й, крилата й и тн.) Тя учи и до днес децата на насилие ... не е безобидна детска песен! Но, франсетата си я повтарят, точно щото била позната и известна! Още примери - Three Blind Mice - Трите слепи мишки (отрязване на опашките на трите слепи мишки) или пък приказката за Червената шапчица, която всички знаем (изяждане на героите и нереалистичното им излизане живи от корема на вълка). Това показва, че неадекватни сюжети и послания могат да се предават с поколения и векове, само защото са се превърнали в "известни" - което наричаме и Традиция. 
  Това, че една приказка, стих, песен се повтаря поколения наред, както е станала повтаряема и Хей ръчички, не е доказателство, че посланията ѝ са нормални или подходящи за децата. Традицията сама по себе си не е критерий за качество и смисъл!
  Ако човечеството си стоеше и до сега само на старите песни и съдържание за деца, то нямаше да има развитие, ново творчество и съдържание за деца, нямаше да има сега смислено съдържание за деца! Слава богу че света създава супер готини нови и адекватни неща за деца! Да, света има адекватно ново съдържание за деца - интересното е че ние все още НЕ! И това ни е проблема. Проблем № 1 е че държавата не инвестира в ново и качествено образователно-равлекателно съдържание за деца, № 2 - че сме малък народ - малък пазар, не е изгодно някой да инвестира, № 3 - хората са се вкопчили за старото и не го пускат и бъркат "традиция" с неща, които са създадени в система за обслужване на държавата, а не на личността и за развитието на децата. № 4 - много от хората които създават детско съдържание - дигитално - не са професионалисти... Но това е друга тема за обсъждане.

• Ние мислим, че всяко поколение, носи отговорност какви истории и послания оставя на децата след себе си. Това значи всяко поколение, особено творци и хората на словото, институции, детски градини, и хора занимаващи се с деца, да започнат да мислят, преди да преповтарят миналото (и информацията от миналото), дори това да са песнички и приказки. А извинението "ама то няма нови, хубави', или "не знаем други", "аз това го знам от баба си и затова ще го предам на децата си" ... не е оправдание и причина да повтаряш миналото. 
  Ние не повторихме тази песничка като папагали, само защото е била известна, за да си запълним каталога. Известна е, ама само за миналото поколение и тея които вече я знаят.
  На всяко едно ново дете НИЩО не му е известно! То има празна глава - и възрастните са отговорни какво ще налеят в тази крехка главица. 

• Така че ние мислим първо за детето - това значи да мислим за всяка дума какво значение има и послание носи, развива ли, забавлява ли, пречи ли, усложнява ли, има ли скрито насилие и тн. Затова и променяме песните, или изобщо не ги правим в нов вариант. Някои са хубави и леко ги осъвременяваме, без да променяме смисъла. Някои изобщо не ги пипаме защото са съвършени - като Калинките! Но тази Хей-Ръчички нямаше как да я оставим същата. А примерно песничката "Ние сме войници" няма място в каталога ни! Както и всички останали иеологически соц. песни от онова време. Да, все още колеги издават тези песни, за да си правят продажби - не за друго! Не ги интересува какви послания оставят на децата, има ли нужда от тези песни, в какво време живеем...
  
  Ето по-надолу още анализи и въпроси относно песента Хей Ръчички.

Хора, вижте какво пеете на децата си! Това е програма за подчинение!
🧠 Анатомия на един „Франкенщайн“ и Защо старата песен е инструмент за дресировка?

Ето как един наглед невинен текст се оказва психологическа дресировка, скрита зад маската на "песен за ръце".Това е пътят на деградация на личността — от живи сетива до безлични части на машина.

Точките съответстват на куплетите от оригиналния текст на Хей Ръчички.
1. „Те ме слушкат“ и Психологическо робство!

• Абсурдът: Ръцете не са отделна част от тялото, която детето трябва съзнателно да командва, за да го „слушкат“. Тялото е едно Цяло. Всяка клетка знае своята функция, тялото няма контролен орган. Ръцете знаят какво да правят дори когато спите! Нови умения при децата (и при всеки млад организъм на тази планета), се изграждат чрез пример и показване от възрастните и чрез подражание, а не чрез "слушкане" и подчинение.

• Проблемът: Дефинирането на доброто дете като „послушно“ е фундамент на авторитарната система, Бъркането на Възпитание с Дресировка е същото. Когато детето се подчинява сляпо, то приключва с умственото си развитие още преди то да е почнало — спира да мисли, защото чака команди и решения отвън. За съжаление, в езика на българите, този израз „послушно дете“ е навлезнал отдавна и скоро няма да излезне. 

• Нашата промяна: Изтръгнахме този „тумор“ от песента! Заменихме „слушкането“ с „миене“. Така първия куплет е с хармонично начало, идеологически и психологически свободно и насочено към реалното умение на ръцете  - да мият (за което е и самата песен).

2. „Тупа-лупа“ и Ритъмът на агресията!

• Абсурдът: След като признава, автора че ръчичките са „още мънички“, веднага се пее „тупа лупа ръчички“ ??? - Това ли трябва да правят мъничките ръчички?

• Критиката: Особено Думата „Лупам“ има значение единствено за бой и насилие. Ако децата пляскат с ръчички от радост, звукът е „пляс-пляс“. "Цапа-цапа" - може да е израз за игра с вода, обаче какво прави израза "Тупа - Лупа" преди "Цапа-Цапа"? Няма връзка и логика? Първо ще тупаш-лупаш за да цапаш-цапаш? По какво удря детето докато пее? Няма предмет или инструмент в песента???  „Тупа-лупа“ е подсъзнателно програмиране на агресия вместо нежност. Това е езикът на „залупения“ човек – този, чието развитие е затапено още в началото (целта на диктаторските режими) Няма място този израз в песничка за бебета и за деца!

• Нашата промяна: Изхвърлихме неадекватния хаос. Махнахме целия куплет и запазихме идеята само на "Цапа-Цапа", като близка звуково с Цап/Цоп и се употребява за игра с вода.

3. „Трака-трака“ и мутиралото „Хорце“ 

• Абсурдът: Текстът е „Франкенщайн“ от заемки (напр. от Стоян Дринов - Хроце), присадени за пълнеж. Резултатът? Хорцето в оригиналната песен "Хей Ръчички" започва да ТРАКА

• Липса на логика: Трака машина, двигател или часовник. Живите организми и Човеците НЕ тракат. Когато караш детето да се асоциира със звук на механичен дефект, ти подменяш неговата реалност. Ние не сме машини. Ето нашата хипотеза за този куплет: * Децата и новото поколение, e трябвало да се подготвят за индустрията, да построят заводите сами и да си работят в тях. (след като са отнели поминъка на родителите им). Така че, както е пял народа нарвемето докато работи здраво и оре обаче собствените си ниви, така с тая песен, новото поколение ще си трака с машините и ще си пее и играе тракащо хорце ама в завода! Че има комунизъм да се строи!

• Нашата промяна: Изхвърлихме и този неадекватен хаос и махнахме целия куплет. 

4. Финалът: От миене и уж игра с ръце, към Казармен строй? – „Ред по ред“! 

• Кулминацията: Тук маската на песента за хигиена или игра с ръце пада окончателно. Целта не е здравето на детето, не е играта с ръце, а строяването в две редици.

• Реалността: Всеки знае израза „Строени в две редици“ - това е команда за подчинение, военен режим и диктатура. Това не е израз от фолклора или свободната детска игра. Вместо да изследват света свободно след миене, или да правят каквото и да е в свободен режим!! - Децата са принудени да маршируват „напред“ в колона по двама? По този начин се управлява подчинен, а не се развива човек! Хорцата и детските песни не се играят под Строй или ред по ред? Замисляли ли сте се изобщо по този въпрос? Децата в танц или песен би трябвало логично - да се движат свободно, да развиват баланс, координация и да им се стимурила въображението, да опознават тялото си чрез движенията, а не да се учат на подчинение чрез команди и строй - "В две редици, ред по ред" - това е военна форамция. 

• Нашата промяна: И последния куплет го последва същата съдба, оставихме си го в миналото, за да създадем на НОВО една последователна и логична детска песничка единствено запазвайки идеята на първия куплет - Песен за миене на ръчички - превръщайки я в смислен инструмент за развитието на децата, а не за дресура на същите.

🛡️ Извода ни: Старата соц. версия на "Хей ръчички" не е случайно написана такава от авторите. Всички тези думички не са просто объркване или случайни.Тя е писана заради режима, за подготовка на децата за слушкане, подчинение и казармен ред още от 3-годишна възраст., за промивка/програмиране на мозъка им. По онова време хората на Словото! и творците бяха много строго контролирани от държавата! Имаше още много соц. песнички създадени точно за промивка на мозъците на новото поколение. Защото песничките се повтарят многократно и се учат на изуст от децата. Така, те са идеален скрит психологически инструмент да се програмира неусетно едно ново поколение (за определени цели). Заради това тяхно качество, ние много внимаваме какво създаваме за деца и мислим върху всяка една дума! Това е и причината, повтаряме се,  доста от песните да ги редактираме и променяме.
Някои за да ги доразвием, защото са хубави. Но тази песничка, беше болна! Тя най-вероятно е писана от творци под натиск на системата.Уважаваме труда им, идеята е добра, но не е развита нормално като детска песен за свободна игра с ръце, освободена от идеологически възгледи. Нямаме нищо лично и против тях, който и да е, но вече не живеем в тези времена, въпреки че и днес свободата на словото е рядка в нашата държава, а пък начина на мислене, че децата трябва да се дресират, да се отглеждат в казармен режим, под строй, да мълчат и да изпълняват, да бъдат като разсад в детските градини и държавни институции и да са "послушни",  вместо развити и мислещи хора, за жалост все още съществува сред голяма част от българите. С една песничка не можем да сменим манталитета на хората, но с цялото ни творчество до сега и подход, показваме и учим народа как звучат Нормалните детски песни!
А тази стара соц. песничка, е обслужвала онези цели и режими и си е била за онова време. Ние си я оставихме в миналото и така създадохме нова версия, защото промяната е пътя на мислещия човек.  А с този материал тук и песента която създадохме, показваме нашия начин на мислене. 

Отворени сме за дискусии относно вашите виждания за старата песен Хей ръчички и мнението ви за нашата Верися -  пишете ни. 🙂